Село Кошов се намира в Дунавската равнина на левия бряг на р. Черни лом по древния път, водещ до историческата крепост на с. Червен до голямата погранична р. Дунав. На север и североизток то граничи със селата Иваново и Божичен, а на изток - със землището на с. Щръклево. Селището е разположено на 29 км от град Русе в малка котловина, естествено защитена от североизток с хълмове и цяла верига скали. Милиони години варовикът е бил рушен от водата на реката, изрязала дълбоко своето легло. Дефилето, чиито скали достигат средно до 30-40 м, а на места и до 100 м височина, прилича на тесен, силно начупен скалист коридор. Проломът е живописен и интересен с причудливите си образувания от особеното изветряване на скалите, с многобройните пещерни отвори и ниши, в които свиват гнездата си скорци, врабци и други представители на птичия свят.
Климатът на селището е умереноконтинентален. През зимните месеци фьоновите ветрове причиняват повишение на температурата и бързо топене на снега. В резултат на южните ветрове през летните месеци настъпват силни горещини. През зимата духат най-силно североизточните ветрове, които носят сняг.
Природата щедро е дарила този край. Широколистните гори наоколо са ценен източник на дървен материал, който е разумно използван от поселниците. Срещат се и иглолистни дървета, но по-малко.
Областта край река Черни Лом е обитавана от дълбока древност. Сведения за праисторическо селище няма, но тук са потърсили естествената защита на скалистите зъбери траките, оставили са своите паметници и римляните, а славяните, заедно с Аспаруховите българи слагат началото на българската история по тези земи, тясно свързани със съдбините на митрополитския средновековен град Червен, втори след престолния Търнов. От Втората българска държава са и многобройните скални жилища, църкви и манастири, използвани като отшелнически килии, параклиси и сигурно убежище, особено при турските набези през 14-ти век. Тъй като с. Кошов се намира на 7 км от скалната църква при село Иваново, обявена за защитен обект от ЮНЕСКО, то несъмнено свързва с нея историческата си съдба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар